Природен парк Персина

Природен парк “Персина” е разположен по цялата дължина на Свищовско-Беленската низина, включително част от ограждащия стръмен дунавски бряг при Никопол и Свищов и всички български дунавски острови в тази част от река Дунав.

Свищовско-Беленската низина е част от Дунавската хълмиста равнина. Нейната дължина е около 38 км а максималната и ширина е 8 км. Общата площ на низината възлиза на близо 171 кв.км. Представлява алувиална низина с четвъртична възраст, запълнена с глинесто чакълести речни наноси с дебелина до 28 м. В средните си части (между Белене и Деков) е по висока (35 м) и е припокрита с песъчливо-глинести гредове. Тази висока част разделе низината на две части в които са били разположени беленските и свищовски блата.

От общата площ на низината заливната тераса заема 143,6 кв.км. а незаливните 27,4 кв.км. Заливната тераса е разположена до 3-5 м над речното ниво при средни дунавски води. За цокъл на терасата служат баренски и аптски пячсъчници и варовици. Акумулационната покривка представляваща алувиални наслаги достига до 28м дебелина. Първатата надзаливна тераса заемаща средната част на низината е на височина до 10-14 м от средното ниво на реката. В нейния профил също ясно се отделят акумилационна покривка и цокъл. Акумулационата покривка тук се състои от льос, льосовидни образувания и чакълесто-песъкливи наноси които са припокрити от песъкливи материали образуващи характерните продълговати възвишения – гредове.

Високия бряг заема най-източния и най-западни участъци на изследвания район. От устието на Осъм и Никопол в основата на стръмния бряг се разкриват сиви и сивобели мергели от втория хоризонт на маастрихта. Над тях лежат варовици на маастрихта съдържащи кремъчни конкреции. Маастрихската серия продължава източно от Никопол, като заема долната част от брега. При Свищов на бреговия склон са разкриват скални задруги, които принадлежат на песъчливия фациес на апта. В района на Никопол се наблюдава образуването на свлачища по стръмния дунавски брегови склон, които определят неговия морфоложки облик, като му придават характерен стъпаловиден релеф.


Стефан Димитров