Природен парк Странджа

Природният парк “Странджа” е обявен през 1995 година и е най-голямата защитена територия в България. Обхваща площ от 1 161 кв.км – 1% от територията на страната. Дължината му от изток на запад е около 50 км, а средната ширина от север на юг – около 25 км. На територията на природния парк има 5 резервата – “Силкосия” – най- стария български резерват, “Тисовица”, “Средока”, “Витаново” и биосферен резерват “Узунбуджак”. Тук има и 12 защитени местности, архитектурен резрват – с. Бръшлян, фолклорен резерват – с. Българи, множество архитектурни, културни и археологически паметници.

Странджанският масив е разположен в югоизточната част на Балканския полуостров успоредно на Черноморското крайбрежие от Бургас на север, до Истанбул на юг, с площ около 10 000 кв.км. Релефът на българската част на Странджа е нископланински с множество заоблени върхове и била и пресечена от много долове във водосборите на реките. Доминиращи в парка са двете основни била - Резовското и Босненското. Най–високият връх в българската част на планината е Градището 710 м.н.в.

Основни речни артерии в парка са Велека и Резвая. Река Велека е дълга 147 км и извира от турска територия. Навлиза в България през красив скалист пролом с много меандри при с. Моряне. Тук реката е силно зашумена, със скалисто дъно и много бързеи с типичен планински облик. По-надолу реката приема многобройни притоци и става широка с много лъки и се влива в Черно море чрез красив естуар, който при пълноводие се разлива и залива крайречната гора, придавайки й типичен лонгозен характер. Река Резвая е по-малко позната. Като гранична все още е под строг режим на посещение. Тя също извира от турска територия под в. Махияда и събрала водите на някои от притоците си поема към Черно море в скалисти брегове, зашумени с вековни гори и виеща се в красиви меандри достига до устието си при с. Резово. Във вътрешна Странджа има множество карстови извори.

В геологично отношение районът на парка е много интересен с разнообразни скални видове. Тук си дават среща седиментни, метаморфни и магмени скали. Могат да се видят туфи, туфобрекчии и андезити, пясъчници, габро и диорити, гнайси и шисти, варовици, мрамори и гранити. Западната част на парка е изцяло заета от обширен скален карстов район. Цели масиви и склонове са оформени от мощни скални образувания, скалисти проломи и пропасти. Многобройни са пещерните образувания, цепнатините и пропастите, много от които са вс още непроучени.

Въпреки малката си надморска височина релефът на Странджа е силно разчленен и атрактивен. Интересни геологични процеси протичат в крайбрежната територия, която бавно потъва средногодишно с 2–3 мм.