Природен парк Стенето

Стенето е обявен за природен резерват на 5 април 1979г. Първоначално е категоризиран като народен парк. Разширяван е на няколко пъти и в момента е един от най-големите резервати на Националния Парк "Централен Балкан". Сега територията му обхваща 3 602.4 ха. Заедно с други български резервати, поради изключителната му стойност за науката и културата и като място, предоставящо възможност за изучаване на естествените природни процеси, той е включен в програмата "Човек и биосфера" на UNESCO. Резерватът обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Основната цел е опазването на неповлияните от човека естествени екосистеми по течението на реката.

Стенето е всепризнатото птиче царство - броят на установените видове птици е по-голям отколкото във всички останали старопланински резервати. Освен неуморните кълвачи, совите и горските пойни птици, в Стенето са оцелели царският и малкият орел, соколът орко, уралската улулица. Непристъпните, естествено запазени каньони на Куманица и Сухата река са едно от най-сигурните и в същото време най-важните български убежища за кафявата мечка - вид, унищожен в почти цяла Европа. Наличието на видри в по-ниските части на резервата доказва високото качество и чистотата на реките. В резервата се срещат 97 защитени животински вида.

Разнообразните условия и карстовият характер на каньона предопределят наличието на огромно разнообразие от растителни видове. В Стенето те са повече от хиляда. Много от тях са редки и застрашени от изчезване. Трудно е да се изброят всички, но между тях са тисът, казашката хвойна, бясното дърво, силиврякът. Особено интересни тук са съобществата на бука с лавровишнята, които са се съхранили тук още времената на Терциера. Освен това тук е може би и най-голямото находище на лавровишня в страната. Изключителното природно богатство на Стенето съжителства в може би най-запазената, почти недокосната от човешка ръка гора в България. Дивите, непристъпни каньони таят легенди за минало величие, за несметни богатства, за приказни съкровища.

Най-голямото богатство на митичната златна река - Куманица са вековните буки, покрили повече от половината от цялата територия на резервата. Оскъдните смесени гори от бук, ела, обикновен и воден габър внасят колорита в тази изумителна картина, обрамчена от тъмнозеления пояс на смърча. При всеки завой на буйната в горното си течение Куманица, пред смаяния поглед се разкриват нови, все по-зашеметяващи гледки - стометровите скални стени се редуват с шеметни тридесет-четиридесет метрови пропасти, в дъното на които шумят водопади. Особено впечатлява Хайдушкото игрило. Природата е изградила тук своя храм, а човек може само да поспре и да помисли за благословията, която ни е дадена, за щедрия подарък да имаме в земите си такова място!


Велислава Чилингирова